ОТКИВАНЕ НА АМЕРИКА

Здравей Америка - почти мистично място!  
Довчера глобусът бе полусфера, 
но днес е съвършен и много мъдър, 
като глава на старец беловлас.
Здравей, дошла от нищото Америка!
Доскоро се страхувах да напусна 
дневната си будност - все пропадах, 
когато се опитвах да заспя.
Ръбът на полусферата минаваше 
през моето сърце и през ръцете ми - 
с лявата ръка се вкопчвах здраво 
в този ръб, а дясната политаше
към бездната, наречена Америка.
  
Аз бях човек от светлина и сянка, 
живях с разполовени дух и тяло 
сред общество, където се умираше - 
да бъдеш мъртъв беше равносилно
на отпътуването към Америка.  
И затова - здравей, о, континент - 
аз те открих и вече съществуваш 
в моята система от понятия.

Като деца, наказани във ъгъла,
живяхме досега и наказанието
бе лишаването от Америка.
Наградата, която ни се даде,
бе твоето завръщане на глобуса.

Здравей, свободна, тайнствена земя -
аз вече те закачам на ревера си 
или те скривам като скъпоценно 
съкровище във детския си джоб.
Ще продължа да ти се радвам само 
далече от човешкото присъствие - 
достатъчно ми е това, че всички 
признават вечното ти съществуване - 
когато ти из мъртвите възкръсна 
или пък аз се спуснах между тях.

Едва ли ще узная точно как 
започнах да принадлежа на някакво 
далечно и загадъчно отечество.
Аз постепенно опознавам градовете ти 
или един-единствен град, сред който 
пропадам през тунела на съня.
Америка, сънят ми имал цвят,
и странно е - сред тази сивота,
не съм забравила как се сънува.
Рефлексът на живота победил е
навика да следваме смъртта.

Но някога ти беше само име.
Мечтата по богатствата на Индия
надари света със индианци,
но се пошегува с откривателя.
Като жена, приела мъжко име, 
ала останала жена до края,
ти имаш нужда да те преоткриват.  
И аз пристигам като лъч от мълния, 
открай докрай планетата прорязвам.  
Съвременни туземци ме посрещат 
като знамение от небесата.

Здравей, щастливо племе от жълтъци, 
белтъци и настърган шоколад!
Мистичността на жълтия, примесена
с много бяла стръв и черна страст,
а всичкото това - разпределено
в две фунии земен сладолед.

Водата се съсири и изплуваха 
забравени култури там, където
довчера върху глобуса играеха
идеологически вакханки.
Сънуваха зловещи лунатици 
как те излапват и те храносмилат:
твоята земя от сладолед,
твоята земя на свободата.
Вакханките шептяха във ухото ти:
Ще дойде ден и ти ще бъдеш наша!
Но младото ти тяло се присмиваше 
на техните брътвежи - то самото 
беше най-прекрасна митология.

Ти цялата бе светлина и цвят,
примамваше окото и сърцето
и не един насън те пожелаваше - 
да си достоен жител на Америка 
беше да си син на свободата си.
И затова - здравей, рождено място 
на моята душа и моя порив 
към свобода и към любов вселенска.
Поднасям ти свещената си бедност -
за тридесет и повече години
друго не успях да припечеля.
Името на моята родина
дълго значеше земя без място,
където да започнеш отначало
и да забравиш своята история.

Аз ти поднасям своите комплекси
на народ, погубван от диваци
хилядократно. За последен път
превзеха варварите крепостта ни 
чрез предателство и взлом отвътре.

Това бе най-зловещата машина,
наречена любовно комунизъм -
бълнуване на смахнати палачи:
машината, която ни премаза.
Аз нямам вече тяло, аз съм рана 
под гилотината за гладиатори: 
да клякам - да не отсече главата ми, 
да скачам - да не отнесе краката ми.

Човек ли е пружината, която
се мъчи само как да оцелее
помежду два жестоки механизма - 
на власт безмерна и на нищетата?  
Дори и закалената стомана 
все някога до смърт се разрушава, 
а пък лишеният от свободата си 
е зомби на страстта на господаря.  
Човек ли е пружината, която 
е само част от взривен механизъм?

Америка из мъртвите възкръсна, 
наистина възкръсна - вече виждам - 
задава се прекрасен катаклизъм.  
От своята зазидана килия 
приветствам този дрейф на континентите:
Европа към Америка пътува,
както се пътува към отечество.

Аз няма да приседна да пресмятам
кога ще стане странното събитие,
скъпернически няма да броя и
годините, които ми остават -
както не броя хилядолетията
до смъртта на божеството слънце.

Но вярвам във великото преместване 
и ме крепи безумната надежда, 
че продължава този дрейф любовен 
на континентите един към друг.