АТИНА

Подозирам, че си страдала 
от мълчаливата обреченост на мъдрите. 
И задължителната радост на лицето ти 
би сменял плач, ако със него бе дарена. 
Страхът на смъртните едва ли те е стоплял – 
убивала си ги, защото си завиждала 
на правото им да избират.
Така несъвършена само мъж може да те създаде 
и после да отвърне поглед. 
Непреодолимото страдание 
изсече строгите черти върху лицето ти. 
Непроницаема се криеш в камъка, 
но и той с насмешка те предава, 
щом го докосне слънчевата длан. 
Непреодолимото страдание 
дори и в камъка не може да се скрие. 
Стоиш – недостижима... и отмината 
в развалините на разрушения от тебе град –
пародия – жена и воин. 
Чуй – от вековете се издига 
гласът пророчески на мъртвата Касандра, 
нарича те измислица 
и те отрича!