БАДЕН-БАДЕН  

Попаднал сякаш в отпечатък на гравьор средновековен,
пътникът се пита с удивление,
дали живее някой в твоите обители,
или си населен с пришълци, 
изпълнили пейзажа с временно присъствие,
тъй както временно живота са изпълнили?

Така навярно в тебе се завръщат
душите на отдавна мъртвите мислители.
Населват твоите страноприемници,
засищат се със светъл аромат,
и после дълго се разхождат над алеите,
понесени от звуците на твоя тайнствен
оркестър в полунощ.

Какво ли още имат да си кажат
Бисмарк тамплиерът и свободният зидар Дюма,
Екзюпери пилотът 
и Сен-Жермен от Братството на Розата и Кръста, 
Тот Ибисоглавият и Фараонът-еретик от храма на Атон
че пак са слезли сред градините на Еден
и тихо заговорничат под аркадийските му арки?

Така говореха си те през времената
и пращаха загадъчни послания един до друг:
измачкани и пожълтели книжни гълъби, 
изписани със сънни пиктограми храмови стени,
папируси в измършавелите ръце на мумии 
кабалистични знаци за отключване на Тората
и алхимични формули над розенкройцерските диаграми.

И още си говорят.

Но нещо неизказано остава винаги –  
иначе защо ще се завръщат тук, където 
общуването на духа е затруднено
от смесени езици – 
отровен плод на вавилонски мазохизъм,
от сянката на кръст, 
в прегръдката на който розата умира,
защото меч завършва купола на катедралите.

А ние се заслушваме от дълбините, 
докато подриваме основите на манастирите,
докато пропукваме стените, във очакване 
зеленото безпаметно да се прелее в синьото,
докато прегризваме кориците на книгите,
като гърла на уморени от вековен полет гълъби.

И зверската ни кожа постепенно се оголва.
И никнат ни криле от нетърпение. 
И се разлистват нашите души 
от звуците на полунощния оркестър.

Но неизказаното? 
То ли ги накара да се спуснат тук, сред нас,
в този град, където даже камъкът тежи от знание?

Или се завърнаха, за да се наиграят само –  
защото върху рая никога не пада сянката на кръст,
а само вятърът разрошва златната глава на розата.