ЧАСОВНИЦИ

Но има и много други начини да се живее,
и други начини да се умира бавно.
Не непременно в плен на думите, 
не непременно по твоя образец, 
защото има изпитани от времето места за преживяване, 
а ти какво предлагаш – далечната безкрайност? 
Не можеш да накараш часовника в сърцата им 
да бърза повече, отколкото му позволяват колелцата, 
които движат техните стрелки към изгрев или залез. 
Защото ако хамлетовски дух обзема вещите, 
а бавните часовници започнат да тиктакат по твоя вкус,
то няма ли внезапно да стигнем края си
и там да разберем, че всъщност 
целта не оправдава никак нашия живот? 
Защото има и други начини да се живее. 
И ако има една любов, която да отнеме остротата 
на твоя поглед, да приспи съмнението 
тогава би ти стигнал град с един часовник върху гарата 
или една камбана, чийто равен глас ще ти припомня, 
че още съществуваш между мъртвите предмети. 
Но няма спасение за спрелите или избързващи часовници.
И със стрелките си задъхани ти объркваш часовете 
на плътта, която само продължава кръговрата. 
И вече жънеш плодовете на отровното отричане – 
всеки паднал на паважа с пропукан капиляр във мозъка 
е твой мъртвец и ти го храниш с късното си разкаяние. 
Защото има още много начини да се живее, 
и тепърва ще прощаваш на тез, които те избягват. 
Твоята самотност още истински не е започнала.
Предстои ти дълго плаване в океан от отрицание, 
с камъни върху стрелките и олово във сърцето.