ЧОВЕШКИ ДУХ

Къде ли си, човешки дух? Ти навярно си измислен
от самотни мъдреци, изгаряни на клади.
Аз никъде не те намерих, а се скитах през вселените, 
пропадайки от тяло в тяло, без да знам защо.

Видях напуснати жени. Те влачеха като комети
опашки от деца след себе си, но ти не беше с тях.
На вегетация приличаше там животът на човека,
приличаше на смърт и тлен, вече знам защо.

Видях отчаяни мъже, ограбени от мъжеството –  
те бяха пленници на плът, която се превръща в прах.
Долавях там от всеки ъгъл как тлее твоето отсъствие,
ти беше тръгнал преди миг, не разбрах защо.

Срещнах тлен и имитация, сянка и игра на дух,
и нищо от това, което може да ме прероди.
Гореният от огън вижда дъжд небесен и спасение –    
точно той ще те измисли, но знае ли защо?