ЧРЕЗ МЕН ГОВОРЕЩИЯТ

Не съм живяла в плен на минали представи
и образи от друг живот не са ме приковавали
към съжаление за време, от времето ми по-добро.
Копнеж по бъдещето беше всяко мое настояще
и затова не знам защо стихът ми уморен дойде.
Не съм слуга на фразата и ритъмът ми бяга
в едно объркано, лишено от ритмичност време.
И глухо е ухото ми за древните хармонии.
Докато разчитах Омир и се взирах към морето,
очите ми съзираха единствено звездите.
Умората на възрастта ли бе това или за миг
земята се пропи с небе и се разцепи посредата,
пускайки на свобода затворниците си смълчани.
И някой дух от мъртвите поети на света
нахлу през мене, закопнял за земна слава.