ДРУГО МЯСТО

В кристал да ме затвори есента.
Във стъкленицата на този свят
от брегове, вода и бедност до безкрая.
И с очи, изтекли през прозрачната стена,
по невиждани места да страдам.
А щом небето падне като тъмен похлупак,
да ме обземат мъка и дива суета,
че този свят мени се, а аз оставам тук.
И като дух в бутилка да се взривя накрая
от кръглостта на този противен хоризонт.
Аз не съм всесилна. Не мога да разменям
любов за свобода и смърт срещу живот.
Но, ако имах избор, стъклото бих разбила
и бих се озовала в следващия свят.