ХИПАТИЯ

И с колко тайнственост момчетата се заиграват на история:
душа, разпъната на тяло, червена роза върху кръст,
триъгълник, пергел, числа – и бог е вечно единица,
мистичен вятър от Египет, зов от Индия и знак
от Елевсин, от този свят или от друг невидим свят.
Син – отрицание на майката, брат – заповедник на сестрата,
навярно сладка е властта, от която все ни пазят.
Знание на апаратите, лъжовен свят, измислен свят
и брак неравен между дух и земна мощ, нетрайна мощ,
и мисъл върху пергамент, чиито краища пламтят.
Кой в името на сляп живот държи земята в полумрак,
щом даровете на небето поравно падат върху всеки
и камък, клада или меч не различават плът от плът?
Пепел днес е Александрия, и Атлантида днес е пепел,
единствено духът човешки гори, но не изпепелява.
Светът, роден от женско тяло, е лош, рушителен и зъл,
светът, роден от умовете ни, е бъдещият земен свят.
Загива тялото под камъка и дълго книгите димят,
ала което бог е дал, дарил, със Слово построил,
роденият от нас не може с ръка и меч да разруши.