ИЗМИСЛИЦА

Тяхната любов е вече само нейната любов... 
Върви и тротоарите потъват под краката й –
какво пияно тържество, но без наздравици и вино! 
Натежала от присъди и много бедна на забрава –
още миг на проницателност - и ще се слее със паважа 
в неразрушимото единство на човек, затворен в камък. 
Ще стане път - река асфалтова, ще легне мокра под неона. 
Ще се превръща във дървета, облаци, треви и дъжд. 
Като огромен октопод ще хвърля сянка във стъклата, 
ще се оттича по бетона като сълза от тъмна нощ. 
Ще бъде път, трева ще бъде, родена от нощта ще бъде, 
но няма повече да бъде 
момиченце, приело в шепи радостите на света.
Тяхната любов е вече само нейната любов... 
Измислица е всичко друго, но точно то й предстои.