КАТЕДРАЛАТА Като диогенови фенери светят пак прощалните й свещи. Трябва много мрак за светлината и за възкресението - смърт. Викат блясъците й отвъдни онзи, който я издигна някога, викат силата, която още я задържа камък върху камък. Свещите й плачат върху пода и отварят петвековни рани. Катедралата си търси бога, както малкото сираче - майката.