КРЪГ

Да дойде пак смъртта. Да ни научи 
с очи от пръст да гледаме живота.
Безгрижни богове – тъй както си играем –
един от нас ще падне, но то ще е случайност.     
Тъй както си разменяме измислените реплики –
един от нас ще легне, за да умре естествено.
Но постепенното общуване с минутите
ще ни накара да съзрем притихналия враг.
И овладявайки изкуството да мислим,
ще видим да догаря въглена на нашия живот.
А в миговете на самозабрава
да идва пак смъртта и да ни учи
с очи от пръст да гледаме живота.