МРАКЪТ

Същността е стара като атома.
Само очертанията се променят.
Сянката на ореола е двуостра
и опашка следва тялото на бога.
Ето го чадърът. А под него
се разхожда голо умиленото човечество.
Колкото по-голо става, повече се умилява.
Мракът се разлива и ни хапе по петите,
като знак за самоличност всеки носи своя ад.
Но защо телата раждат тъмни отражения,
щом са потопени в божа светлина?
Никой - казва някой - няма да избяга,
всички сме облъчени и поразени с мрак.
И ще оцелеят само най-прозрачните,
щом отрежат сенките от своите тела.