НЕВИДИМАТА

Но тя е чужденка във този дом.
Каквото и да прави, както да ни смайва
със оперетен блясък -
чужденка ще си остане.
Стените, вещите, отдавна мъртвият стопанин,
чиято сянка е съпруг на този
паун със разкрасена перушина,
ще я прогонват винаги далеч от себе си.
Ще й се струва, че ги подчинява,
че ги владее с власт, по-силна даже
от тази на кръвта и на утробата.
Но те ще се изплъзват от ръцете й.
Когато най-накрая и последна я напусне
душата на стопанина - с крила на ангел
и дяволски копита,
тя постепенно ще загуби своята украса,
ще паднат панделите и воалите,
дантелите и крепът
и под тях ще блесне голотата
на по-невидима дори от въздух.