ОРФЕЙ

Този свят с лице на жена и дете, който все те привлича.
И заради който отново се връщаш към мрака..
Изведи го на светло, но повече не се обръщай –
нима се поглежда в очите Горгона Медуза?
Колко лепкави жадни ръце към теб се протягат.
Те носят най-често омраза, понякога – смърт.
А другото притча е – не ти умираш накрая,
нощта само сменя деня и пианото – флейта.
На площада на Залцбург, от старата къща под наем
две души се измъкват да скитат в австрийската нощ.
И догонва пианото флейтата, и я настига,
докато небето отгоре настройва оркестъра.