ПЪТЯТ

И толкова играчи имаше по пътя. 
Ръцете им безупречно жонглираха със факлите. 
Ръката на един от тях внезапно стана факел 
и всички си отидоха. И всички си отидоха. 
Остана само пътят, и толкова умници
тръгнаха по него, играеха си с фактите. 
Един от тях остана факт – и нищо повече,
и всички си отидоха. И всички си отидоха.
Остана само пътят и толкова унесени 
се спъваха по него, но спореха със времето.
Един от тях изплака – горяха го минутите 
и всички си отидоха. И всички си отидоха. 
Остана само пътят и по него птиците
сееха с крилете си разсипаното зърно. 
Дори да не успее да покълне някога, 
пак ще остане пътят. Ще остане пътят.