ПЕПЕРУДА

Мислех, че познавам пространството под лампите,
когато ни оплита в гирлянди от гранит. 
Понякога съм падала - макар и във съня,
добре си спомням кратката присъда на паветата. 
Но не видях във теб смъртта на какавидата 
и краткият ти полет успя да ме рани. 
А сянката, с която прострелваше лицето ми, 
изтегляше от вените конеца на страха. 
Изпила тържеството на няколко минути,
след миг ще се сбогуваш завинаги с нощта. 
Ще се стопи онази ревност, припознала
в чуждата агония стремеж към светлина!