ПРЕЗ ФИНИТЕ МЕМБРАНИ

Свободният от никого не се нуждае
и твърде малко вещи могат да му служат.
Билките, цветята, дъхът на плодовете
не го примамват – той не им е с нищо длъжен.
И връзката с човека му носи само радост,
а не окови – както става всеки път.
Той никому живот не дава, щом дарителят
заедно с живота подарява смърт.
И жена не ражда вечното му тяло.
Повика ли го някой обратно на земята,
той споява в цяло враждуващите атоми
и самосъздава се от въздух и вода.
Днес човек е. Утре – каквото пожелае.
Промъква се безплътен през фините мембрани.
И от всяко нещо изтръгва свободата
като от клавишите на ангелско пиано.