ПРИКАЗКА ЗА СТЕНИТЕ

Когато мирът ни се превърне в примирение,
ръцете ще иззидат хоризонта,
зад който ще се скрием
от плашещия свят на изненадите.
И постепенно ще изпълним
стените на затвора си с рисунки.
В тях опитоменото човечество
ще е пастир, пред който кротко ще пасе
препънатото стадо от случайности.
А бабите ни ще запеят в песни,
че зад стените бродят диви хора,
които се сражават със минутите.
И внуците ще слушат укротени.
А после ще пораснат и забравят.
И ще измислят премия за онзи,
който чрез науката докаже,
че зад стените всъщност няма нищо.
Но вън това, което трябва да го няма,
ще бъде там и ще присъства осезаемо.
И в ден, когато учените ни ще са доказали,
че сме единствени върху планетата,
стените ще се срутят неочаквано.
Тогава ли ще свършат равнодушните –  
ще се излъже да попита някой. 
Ала това го знаят само тези, 
които причиняват земетръсите.