ПИТАГОР

Пристига сръчното момче 
с пергела и триъгълника –
отличникът на този свят, 
тъй беден на отличници.
В едната си ръка държи фуния, 
през която ин се трансформира в ян,
безформеният дух – в материя и форми,
идеите – в чертежи, катедрали, градове.
От другата изтичат кораби – 
флотилии, армади цели,
с които се откриват континенти 
и планети, и звезди.
В свят, разполовен като презряла ябълка,
то иска да е непременно по-добрата половина.
Но висшата хармония – хермафродитът,
шесторъкият слуга на майка му се появява
и разрушава с танца си играчките му приказни.
Посредствено,  му казва той, 
преливане на пясък в стъкленица.
Божественото е в движението, 
а не в застиналата форма.
Навсякъде разтеглени обеми, 
преклонение пред фалоса,
ала къде е съвършенството – 
къде е другата ми половина?

Ще се разхожда ученикът 
под настръхнали звезди, ще мисли,
че бог навярно е жена, 
щом тъй жестоко го наказва.
Накрая ще заспи в полите на света,
ще се яви насън духовната му майка –
архитектката велика на вселената – 
и ще го приласкае.
И лек ще бъде неговият сън на опрощението.
Единствено творецът знае 
как несъвършена е творбата
и как напразни са усилията на материята 
да обхване пустотата.
Единствен той познава непосилните мечти на точката 
да изрази пространството,
на геометрията – да измери многомерното
и неизмерното.
И най-накрая – 
знае тъжният творец на световете
как бавно и мъчително растат момченцата
върху земи, където ябълките са разполовени.