СЪДБАТА Е ЕДНА

Дори когато като камъни
тежим по своите места,
във времето движението продължава.
Сезоните разпукаха
не една скала
и не едно сърце залезе в мрака.
От восък бяхме някои,
а други - от метал.
Но всички падахме на едри капки.
Един потъна в слъцето,
а друг изтля -
изплака го земята,
преди да го забрави.
Актриса е планетата -
не спира да сълзи
и като лава стичат се човешки маси.
Но кой е зрителят
и кой спектакъла ще продължи,
когато изтече парадът на душата ни?