СЛЕПИЯТ
              
Когато се завръща вечерта
и изкачва дървената стълба,
той винаги запалва лампата.
Точно на четвъртия етаж
светлината го напуска окончателно
като измислено насън приятелство.
Следват два етажа мрак, но той не знае
и все така спокоен продължава
към стаята, вторачена в звездите. 
Той е приятел на предметите, 
макар че от години те изсмукват
алчно топлината от ръцете му.
Той разпознава птиците, когато
са още във затвора на варовика,
и разговаря само с електроните
и с хемоглобина във кръвта ни.
Не познавам по-дълбок човек!
Сърцето му е долина, в която
се събират хиляди реки.
Птиците гнездят върху косата му
и от кръвта му правят мед пчелите.
Аз не вярвам в неговата смърт!
Ако го заровят късно нощем,
мравките ще го изровят тайно
и ще ни го върнат на разсъмване.