ВЪПРОСЪТ

За да има смисъл настоящето,
трябва да е вече минало,
където
нетрайният човек
се е разпръснал в трайното,
а то се е превърнало
в прашинки и звезди.
Но през колко болка
тече това разтваряне.
И колко тайни има
по пътя, в който всички хора
и животни
вървим така враждебни
и толкова сами.
А утре някой ще изрови в ръкописите
бъдещето на света.
И ще извика ужасен:
В затворена вселена 
си ме затворил, господи, 
ала къде отива 
нетленното у мен?