ВРАТАТА

Продължавам да стоя на тъмно, 
блясъците все така ме плашат. 
Само процепите на душата ми 
са свидетели, че вътре светя. 
И метафорите ме отбягват. 
Тази детска болест на поетите 
не повтаря. Всичко в мен нащрек е 
да отблъсне новия й порив. 
И след интровертния колапс 
на звездата, дето в мен изгаря 
виждам как полека се открехва 
входът на вселенската врата.